Ивайло Катерски е на 40 години, с разнообразни интереси и предприемачески дух. Семеен, с две деца. От младеж изпитва не просто любов към доброто вино, но и към цялата култура, свързана с тази древна напитка. И тръгва по винените маршрути. Със задълбочаването на познанията си в тази сфера решава да превърне своето хоби в бизнес. И през 2013 г. слага началото на проекта „Via Vino“, в който предлага съчетаване на туризъм с култура, винени дегустации и кулинарни изживявания. Старае се да предложи на гостите си перфектен продукт, и мисли, че виното сближава хората по начин, по който обикновеният туризъм трудно би могъл. От 2020 г. е председател на УС на Асоциацията на винените професионалисти – освен собственици на изби, производители на качествено вино, има също сомелиери, маркетинг специалисти, юристи. Напук на пандемията миналата година от новосформираната асоциация слагат началото на нова традиция – отбелязването на Деня на мавруда (царя на българските винени сортове) на 26 октомври, деня на Свети Димитър Солунски.
Как да убедим хората да пият добро българско вино и че понякога по-високата цена си струва пред чуждестранните вина, които не отстъпват по качество на българските?
Хубави вина има в цял свят, но когато говорим за хубаво българско вино: качествено, честно произведено българско вино, става дума и за други фактори, като традиция, култура, наследство, устойчивост. Купувайки бутилка българско вино, ние подкрепяме много вдъхновени и вдъхновяващи енолози, винари, техните проекти, докосваме се до тероара на България. Виното е начин да опознаем едни от най-вълшебните кътчета на България.
Кои други български сортове, освен мавруда, би отличил?
Освен мавруда, който наистина е най-популярният български винен сорт, бих споменал още рубина, широката мелнишка лоза, гъмзата от Северна България. А от белите сортове бих добавил червен мискет и димят.
Какви вина ще изберете със семейството за празниците?
Задължително български. Покрай Коледа специално наблегнахме на мавруда. Единият избор беше на „Ромелия“ Панагюрище, а другият – на една изба от сърцето на Тракийската низина, „Загрей“. А за Нова година съм си харесал една Евмолпия – кръстоска между мавруд и мерло, от Северна България, както и две прекрасни червени вина от Южен Сакар: мерло от изба „Коларово“ и един чудесен каберне фран от изба „Братанови“. Имам прилична винена колекция у дома и избираме в зависимост от храната. Традиционните ястия неизменно вървят с традиционните местни сортове, това е и научно доказано: регионалната кухня се съчетава най-добре с регионални вина, така че ще се съобразим с това традиционно и потвърдено и от науката схващане.
На 26 декември беше и Денят на бащата. Ти самият си баща на две деца, приемаш ли този ден като специален празник, какво е за теб бащинството?
Честно да си призная, все още не съм свикнал с този ден. Тази година се сетих към обяд, обадих се на своя баща, поздравих го… Вярвам обаче, че човек трябва да обича и уважава своите родители през цялата година. Същото, разбира се, важи и по отношение на децата – огромна отговорност е родителството, бащинството и човек никога няма усещането, че е на ниво. Винаги може и по-добре. От друга страна, радостта да гледаш как децата растат пред очите ти си струва усилията и жертвите, които всеки родител неизменно прави.
Подкрепя ли те съпругата ти във винените начинания?
Да, много. Макар че, когато се запознахме, тя беше по-скоро ценител на бирата, отколкото на виното – истински немски възпитаник. Сега обаче виното все повече надделява на трапезата ни.
В България се казва, че всички песни са за червеното вино, има само една за бялото, и в нея се пее: „Ой ти, бяло вино, защо не си червено?“. Има ли добри бели вина в България все пак?
Чувал съм тази песен и често я цитирам пред своите чуждестранни гости, които преди пандемията бяха основно чужденци. Сега нещата се обърнаха, може би за добро и все повече българи искат да опознаят традиционната винарска култура. Отвъд шегата, белите вина намират все повече почитатели. В Североизточна България се правят изключителни бели вина, така че който търси елегантност, финес, символ на които е бялото вино, бих го насочил именно към избите от Черноморието и Североизточна България.
Да не пропуснем и розето – този преход между бялото и червеното вино.
В производството и продажбата на розе през последните 10-15 години се наблюдава истински бум, може би 8-10 пъти е ръстът на производството на розе. Там има невероятно разнообразие от вкусове: като се почне от най-фините, елегантни тип провансалски розета и се стигне до плътни, пивки розета, подходящи за солидна храна. Да, има хубави български розета, и то за всеки вкус – както за лято, така и за зима.
Нова година е времето за шампанско, какво би препоръчал да изберат читателите ни?
Пенливото вино придобива все по-голяма популярност в България, както и розето. Бих отличил две изби, които правят наистина пенливо вино на много високо ниво, по традиционен метод, аналог на шампанското. Това са Мидалидаре и Едоардо Миролио, наистина изключителни пенливи вина, които не отстъпват по качество от най-добрите световни винени образци. За получаване на пенливо вино има още една технология, различна от шампанското: когато бутилките се пълнят с полуферментирало вино и от допълнителната ферментация в бутилката виното се газира по естествен път. Технологията се нарича Пет-Нат и избите, които я използват и бих препоръчал са „Царев брод“, „Орбелия“ и „Георгиев и Милков“.
Кои винени магазини в София и другите големи градове на България би препоръчал?
Във връзка с магазините имам новина – до няколко месеца планираме, със съдействието на Столична община, да подготвим градска винена карта на София, в която ще отличим и посочим баровете, ресторантите и магазините за качествено българско вино. Бих си позволил да споделя следните места: „Vino Orenda“ до Руски паметник, „Купаж“, „Grape Central“, „Tempus Vini“. И още: „Wineground“ във Варна, „Vino Veritas“ и Винен дегустационен център във Велико Търново, „Vino Culture“ в Пловдив (в период на преместване).
Какво би казал за финал на читателите ни, в навечерието на Новата 2022 година?
Да посрещнем Новата година не само с добро българско вино, но и с добри мисли. И през следващите 365 дни да творим повече добро за България!
