Защо ние казваме: „Не завиждайте на чуждия късмет“. Това произтича от дълбокото разбиране на кармата и пътя към освобождението.
Какво е заслуга? Заслугата, известна още като добродетел, – това е резултатът от добри дела, който се отразява в тялото, речта и ума. Когато човек е усърден, почтителен, развива своя ум и уважава тези, които са достойни за уважение, той натрупва благословии. Тези благословии ще донесат много блага в този и в следващия живот — проявяващи се като богатство, красота, мир и успех по пътя на духовната практика.
Откъде идва „късмета“ на другите хора? Това не е съвпадение и не е дар от небесата. Съгласно закона за причината и следствието, късметът, на който се наслаждават другите, е резултат от добрите дела, които са извършили в миналото (неотдавна или отдавна). Те са заслужили този късмет, а нашата задача е да разберем този принцип.
Какво всъщност е завистта? Завистта – това е нездраво психологическо състояние, което възниква, когато човек вижда, че другите са по-успешни, по-щастливи или по-късметлии от него самия, и което предизвиква чувство на нещастие, дискомфорт и обида. В будизма завистта се счита за форма на страдание и препятствие по пътя към освобождението.
Защо е неправилно да завиждате на чуждия късмет?
Това нарушава закона за причината и следствието. Вашата обида произтича от следването на естествения закон, подобно на това как вие сте засадили семенце от манго и сте завидели на реколтата от портокали на съседа си, въпреки че той е засадил семенце от портокал пръв.
Това нищо не променя. Вашата завист не намалява благата на другите; напротив, тя създава за вас нова негативна карма.
Какво се случва във вашия ум, когато вие завиждате на благата на другите? Вие създавате нездраво психическо състояние: завистта замърсява ума, предизвиквайки незабавни страдания; самата обида и горчивина – това е форма на страдание.
Това усилва привързаността към себе си: завистта възниква от сравнението на „аз“ с „другите“, като разглежда „себе си“ като непълноценен и обиден. Това задълбочава невежеството и привързаността към себе си, което противоречи на целта за ясно вглеждане на „отсъствието на себе си“.
Това възпрепятства здравото психическо състояние: завистта възпрепятства възникването на радостта (ликуването) — едно от четирите неизмерими състояния на ума. Радостта от щастието и успеха на другите – това е изключително ефективен способ за натрупване на блага.
Винаги контролирайте своя ум и създавайте за себе си благотворни дела. „Бъдете свой собствен остров“— това учение ни призовава да разчитаме на себе си, на добрите дела, които ние извършваме, не завиждайки на постиженията на другите.
Пътят към освобождението от страданията лежи в отстраняването на несгодите: завистта – е тази несгода, което трябва да отстраним. Всеки път, когато възникне завист, практикуващият трябва да използва осъзнатостта, за да види: „А, възникна завист“, и да приложи мъдрост, за да разсъждава: „Успехът на този човек произтича от добрите дела на другите; моята завист само ме прави по-нещастен. Вместо това аз съм длъжен да се радвам за него и да се стремя да натрупвам заслуги за себе си“.
Как да превърнем завистта в радост и усърдие?
Вместо завист трябва да развивате следните качества:
Радостта: най-ефективната противоотрова. Когато видите благословиите на другите, искрено се радвайте за тях. Помислете си: „Колко чудесно! Той е посял семена на доброта и сега пожъва сладки плодове. Нека в бъдеще го очакват още повече благословии“. Радостта от добрите дела на другите мигновено натрупва заслуги, без да изисква усилия.
Усърдие: използвайте достиженията на другите като пример и източник на вдъхновение. Ако те са получили благословии, защо да не започнем да правим същото? Вместо да завиждате, насочете тази енергия към усърдно натрупване на заслуги за себе си — чрез мир, помощ към другите, благотворителност и т.н.
Правилното разбиране: поддържайте ясно разбиране за кармата, осъзнавайки, че всичко, което има у вас и което няма, е резултат от кармата. Ако искате да промените бъдещето, единственият път – тове е да промените поведението и мислите си в настоящето.
И така, „Не завиждайте на чуждите блага“— това не е сух нравствен принцип, а мъдро и практично ръководство. То помага да се уважава закона за причината и следствието, да се съхрани чистотата на сърцата, да се превърне негативната енергия в позитивна мотивация и да се създадат собствени блага.
Освободете се от оковите, свързващи ви със страданията, и се приближете към окончателното освобождение. Тоест, вместо да броим чуждите блага, трябва усърдно да обработваме почвата на своите собствени сърца и да сеем семена на доброто. Това е единственият истински път към траен мир и щастие.
Източник: https://bg.clearharmony.net/
